Човешката библиотека : „Изгревът на следващото 2021“: резултати

До 30 ноември миналата година приемахме романи за четвъртия конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Човешката библиотека и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Получихме 14 ръкописа. Чете ги жури в състав: Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Геновева Детелинова, Десислава Сивилова, Елена Павлова и Калин М. Ненов. И резултатите са…

Награждаваме с редакция, издаване и разпространение:

• „Една хромозома повече“ – Невена Паскалева
• „Четиринадесет минути до изгрева“ – Божан Божков

Припомняме, че авторите на тези романи получават процент от всички бъдещи тиражи (или приходи), който отговаря на мисията ни за достойно възнаграждение на творците. (Точният процент за автора се изчислява, когато книгата е готова за издаване – понеже зависи от работата, която всеки участник в творческия екип е свършил – но никога не пада под 18%.)

Отличаваме с поощрение:

• „Планетарни сърца“ – Мария Вълчева
• „Нощта на Страшния съд“ – Иван Иванов
• „Усмихната дървесина“ – Мария Велчева

Каним Мария, Иван и Мария да си изберат по три заглавия от електронните издания на Човешката библиотека.

Честито на отличените – и много вдъхновение на всички! През последните години повече от всякога имаме нужда от позитивен поглед – към Ставащото и към Следващото.

В коментарите долу даваме думата на всеки член от журито, който желае да сподели лични впечатления.

Библиотеката : Следеният човек

Първи впечатления от последно прочетеното : Вещерът, книга 1: Последното желание - Анджей Сапковски

"Вещерът" е малко по-различна от повечето стандартни фентъзита, съсредоточени предимно в средновековни версии на англоезичния свят, защото тя е някак по-централноевропейска. Работата на Гералт е да издирва и ликвидира такива зли същества, каквито могат да се открият в други приказки и митове. Да, джуджетата и елфите са си тук, но освен тях той има да се разправя с кикимори, випери, стриги, котолаци, силвани и какви ли още не. Предполагам това е една от причините авторът да е по-популярен у нас, отколкото в Америка, да кажем.

Различните приключения на Гералт са малко разхвърляни из книгата. Отделните глави са ту за нови подвизи, ту за храма на Мелителе, пак убит звяр, после за виолетовите очи на магьосницата Йенефер, с която всъщност се запознаваме чак в последната глава. В рамките на първата книга така и не научаваме много за самия него, какви са тия вещери, кой ги е направил и защо. Само знаем, че те обикалят да ликвидират чудовища за пари.

Макар да заспивах един месец над половин страница, после седнах да я чета с бодър мозък и я изчетох за отрицателно време. Увлекателно четиво, не си губете времето да се измъчвате с него на уморен ум. Така ще пропуснете и интересните приключения, и забавните подмятания на трубадура Лютичето.

Злото си е зло, Стрегобор. По-малко, по-голямо, средно - всичко е едно и също, пропорциите са условни, а границите - размити. Аз не съм свят отшелник, не съм вършил само добро през живота си. Но ако трябва да избирам между едно зло и друго, предпочитам да не избирам изобщо.

Може да се направи всичко, въпрос е само на цена.

Потърсено

Читателите казват

За „Ритуал в смъртта “ от Нора Робъртс

И аз ! Няма ли кой да преведе и другите книги от поредицата! В един руски сайт видях, че има вече към 60 !

За „Ритуал в смъртта “ от Нора Робъртс

Пристрастена съм към тази поредица!

За „Освободителят “ от Виктор Суворов

Някои обвиняват Суворов, че преувеличава, други казват, че откровенно лъже за порядките при социализма. Моето мнение е, че показва картината в естествени цветове, и краски, но откъм перспективата на гледната точка на човек видял недостатъците, и на двете системи характерни за неговото съвремие. Днес политическата ситуация привидно е твърде различна, но замо погледнете в партийните организации на отделните партии, там в най- голяма степен са се запазили много от похватите на „онова време“. Като член на партия смело мога да потвърдя, че времето все едно е консервирало стълбата за политическо издигане. Днес подобно на времето за което пише, в политическите организации няма особенно значение, нито какво можеш, нито какви компетенции имаш в професионално естество. Важно е на кого си човек, важно е, колко хора имаш зад и пред себе си, важно е да можеш да пазиш гърбът на човека над теб, важно е да можеш да агетираш успешно, па ако ще да разказваш небивалици, ако ще и откровенни лъжи. Суворов дава добър пример в главата „как се става главком“, по подобен начин видях как хора станаха депутати, кметове, председатели на огромни партийни сруктури. Социализма си има своите позитиви, но това съвсем не значи, че описаното от Суворов не е истина. Дори напротив, ако имаше, кой да изкрещи тия истини навреме, то може би онзи социален строй можеше да съществува успешно и днес, или поне огромна част от неговите приемущества да бъдат припознати и внедрени в една нова по- справедлива система.

За „Братята с лъвски сърца “ от Астрид Линдгрен

„В дома на Отца ми има много жилища“ това е от Библията. Твърди се, че след смъртта отиваш там, където ти е мястото. Доколко е вярно-нямам представа. Бил съм Оттатък(макар и за съвсем за кратко) вече мина една година оттогава. И преживяното няма нищо общо с ендорфините. Смъртта е врата, но къде точно отиваш-Господ знае.

За „Орденът на ясновидците “ от Саманта Шанън

Започва добре, но после затъва в лондоНски техни си разбойници и е скучно. Явно,още не са дошли на ГРУ Апапите.

От форума

Авторски текстове • Re: Диктаторът

21.Събитията, случили се в деня на разходката и речта на Иденуар отприщиха вълна от коментари, но постигнаха нещо много по-важно. Вдъхнаха кураж и сили на оптимизаторите. Започвайки от Давидов и завършвайки с последния човек, дошъл на разходката, усещането за правота и единност се бе настанило трайно в сърцата. За околния свят то изглеждаше като изпълнен с енергия ентусиазъм. Докато течеше вечерята във Вулчурия, един от Преславските политически анализатори бе описал витаещите във въздуха настроения като „Пролетта на нашите общества“.Гарфийлд също наблюдаваше случващото се и около час след като прочете речта на Иденуар, с помощта на Муляр, бе организирал конферентна връзка с лидерите на партньорските партии. Някои бяха полузаспали, други превъзбудени. Посланието на лидера на свободните социалисти бе кратко – действайте веднага, ако можете, още утре. Този път имаше доста повече хора на своя страна и не се наложи да се старае особено. Превъзбудените убедиха заспалите вместо него. Муляр наблюдаваше разговора и се учудваше сама на себе си. Бе изпитала шок от това как пред очите й сиви политически мишки се превръщаха в доста агресивни и кръвожадни плъхове. Надушили слабостта на Никълс, видели настроенията на хората, решили, че кралят има предвид тях, гризачите се готвеха за атака. Младата социалистка, имаща огромен за годините си опит, се хвана, че за секунда се бе увлякла по порива им. Това я стресна и накара да се вземе в ръце. Отпускане в сегашния момент можеше да й коства кариерата. Партийците, които се готвеха да се хвърлят в битка за властта, ставаха изключително уязвими заради глупостта си. Ако бе предвидила правилно събитията, дори и да грешеше на 50%, то пътят й към върха скоро щеше да се отвори. Нужно бе само да изчака и да не пречи.Същинските действия на коалиционните партньори на свободните социалисти не закъсняха и още на следващия ден към 12 часа, точно за обедните новини, се състояха първите им акции. Близо до металургическия комбинат в Мочурището, се бяха събрали 20-тина души да протестират срещу замърсяването. Собственици на оранжерии бяха блокирали един от входовете в Кръглата столица, защото големите вериги магазини изкупували стоката им на много ниски цени. Пред сградата на министерството на вътрешните работи петдесетина души протестираха срещу полицейското насилие. Зелените подходиха доста творчески към поставената задача – направиха флашмоб под надслов „Спасете природата“ пред сградата на Министерския съвет. Пърформансът представляваше петнайсет голи човека, които се обляха с черна маса, много приличаща на нефт. В центъра на всички събития се подвизаваха политически лица. Даваха изявления, обвиняваха властите, не пропускаха да покажат и партийната си принадлежност. Всеки материал по темата започваше с кадри на протестиращите, които се сменяха с лицето на политика в близък план, а хората оставаха размазани зад гърба му. Постановъчното, дребно политиканстване и използване на хора в нужда, изглеждаше брутално и крещящо на фона на разходката на оптимизаторите. В интернет се изля огромна вълна от псувни и обиди към организаторите на акциите. От друга страна, в късния следобед започнаха да се появяват коментари на политици и анализатори. Говореха все старите изтъркани неща – липса на държавни политики, опозицията използва хората, ще се дадат пари, ще се намерят решения. Народът се вдъхновил от разходката и сега куцо и сакато щяло да си търси правата по този начин.

Полетът на правителствената делегация от Вулчурия мина доста спокойно и без особени премеждия. Тъй като Алиша не се качи на борда, професорът нямаше с какво да се разсейва. Заедно с Лотар прекараха по-голямата част от времето в общия VIP-салон на самолета, периодично обсъждайки всякакви теми. Не си позволиха да коментират каквото и да е свързано с разходката, нито с речта на краля, още по-малко мижавите протестни акции в Преславия. Първо, защото не искаха да бъдат чути от грешните уши, второ – откровено искаха да си починат.На Васил му предстоеше тежка сесия, която щеше да се съчетае с работата при оптимизаторите, а и най-вероятно официалното му излизане на преден план. Професорът нямаше контакт с никой от кръга през цялото пътуване, което го караше да се чувства неловко. Липсата на обратна връзка за представянето му пред медиите редом до Никълс го безпокоеше. Факт бе, че Тенет в почти заповедна форма бе забранил осъществяването на контакт. Ако преди времето прекарано с Никълс, Васил смяташе мерките на стария силовак за прекалени, сега вече бе убеден в смисъла им. Подмятанията на премиера въобще не бяха невинни. Това, че изградената от него държавна машина не можеше да се справи с мирен протест не означаваше, че ще се провали с доста по-лесната задача – да смачка един или двама души. При все, че прекрасно си даваше сметка за рисковете му се искаше час по-скоро да излезе официално като оптимизатор. Желаеше открито и спокойно да изразява мислите си, и да не се налага да играе роли.Лотар също имаше нужда да презареди батериите. Грижата за Никълс преди срещата с краля бе изпила последните му сили, а като се върна обратно в хотела го чакаха две нови камериерки. Колкото и да не искаше да го признае, вече не беше толкова млад и забавленията отнемаха повече енергия от преди. В Преславия също го чакаха доста тежки и изнурителни задачи – трябваше да проследи подготовката за изпитанията, както и прогреса в копирането на истландските технологии. Не на последно място – да издебне момент, в който да си поиска от Никълс министерски пост. Последното, след речта на Иденуар и разходката, се превръщаше в трудна задача. Премиерът ставаше непредвидим, развитието на събитията – също. Сянка на съмнение се появи у Лотар. Имаше ли смисъл да се бута, при условие, че не е ясно какво ще стане? Какво можеше да поиска Никълс в замяна? Как щеше да го представи? Като част от кампанията или при обявяването на новото правителство? Първото беше недопустимо в тази ситуация, а второто можеше да излезе прекалено скъпо. А и какво означаваше „ново правителство“? Колко щеше да издържи при този натиск върху системата? Последната мисъл накара Лотар да се намръщи и затвори очи. През изминалите няколко месеца всички, с които бе говорил обясняваха, че точно системата трябва да се реновира, осъвремени, оптимизира. Единствено Давидов бе предложил някакъв път, но толкова мъгляво и гръмко, че дори отявлени популисти биха се зачервили от срам. Постоянното набиване точно на „промяна на системата“ му се стори странно. Като изключим 10-годишното управление на Никълс, както и превръщането на партията му в „държава в държавата“, ситуацията не бе чак толкова лоша от управленска гледна точка. Може би само смяната на премиера и управляващата партия, биха били достатъчни, за да се уталожат нещата до следващия избирателен цикъл? А после? Лотар извади телефона си и записа в бележките два пункта: „Говори с някой умен за същината на проблема – наистина искат да сменят системата или да махнат Никълс?“; „Какво казват в Лирия за Иденуар и Давидов?“.От другата страна на вратата сам във въздушния си кабинет седеше Никълс и се наслаждаваше на момента, в който най-после можеше да подреди мислите си. Периодично хвърляше по едно око в телефона, но за щастие днес нямаше новини, които да го безпокоят. Първо разнищи речта на Иденуар, в светлината на разговора, който проведоха, нещата му се изясниха и го накараха да се успокои. Кралят явно искаше да хвърли прах в очите на Шипонщад и в същото време да си намери изкупителна жертва, в случай, че военната му авантюра се провали. Всички приказки за „нова епоха“ и останалите тинтири-минтири изглеждаха красиво, вдъхваха кураж и сила. В последствие военният конфликт, щеше да бъде използван като отчетна точка на „новия век“, ако беше успешен. Ако се окажеше провал, кралят щеше да обвини новата власт за него и да върне стария ред, а може би щеше да се опита да превземе властта изцяло. Доста сложна и продължителна комбинация, но във всички случаи печеливша – или целият остров Нерезит и вечна слава, или властта във Вулчурия, а може би и двете. За Никълс оставаше да реши дали да помага на Иденуар и какво да иска в замяна на тази помощ. При нормални обстоятелства щеше да се прави на ударен и да остави Андреев, и наглостта му да свършат черната работа. Сега, в навечерието на изборите и наличието на новата конкуренция, не можеше да си позволи да стои толкова далеч от събитията. Трябваше да балансира много внимателно и да не допуска идеята на Иденуар да мръдне от мъртвата точка поне година. Към този момент би трябвало вече да се е справил с оптимизаторите и да е измислил с какво да изнудва краля и Андреев.Що се отнасяше до Давидов и тъй наречените „оптимизатори“, премиерът не можеше да си позволи да чака. След разходката повечето силови методи за влияние бяха станали невъзможни. Медиите, които бяха под негов пряк или индиректен контрол, очевидно се проваляха със задачата си. Действията на опозицията, чиито акции цял ден се появяваха като пъпки из Преславия му подсказваха, че опитът да се изкопира стратегията на оптимизаторите е движение в задънена улица. Прехвърли всички неща, които се случваха – проблемите с Волф, протестите, желанието на Иденуар, пасивността на опозицията и осъзна, че нищо от това няма значение в близките месеци. Най-важно бе постигането на сигурно мнозинство след изборите. Премиерът се почувства по-лек. Това, макар и очевидно просветление, му помогна да се фокусира върху основната цел.Не бе влизал във връзка с Омайниченко след като написа последното съобщение предишната вечер. Поведението на заместника му беше на границата на предателството и трябваше да има последствия. Моментът, обаче не бе подходящ. Отвън центристите трябваше да изглеждат така, сякаш са по-силни и сплотени от всякога. От друга страна, изхвърлянето на заместника, можеше да се окаже прекрасен знак към обществото, че партията се пречиства. Никълс погледна през илюминатора и стисна зъби, защото последната мисъл важеше с още по-голяма сила за самия него. В този момент реши, че Омайниченко е пътник. Кога, зависеше от обстоятелствата, в най-добрия случай – след изборите. Следващите няколко часа от пътуването бяха посветени на обмислянето на стратегия, тактически маньоври и мястото на всяка фигура в тях. Без да усети, Никълс разполагаше на дъската Васил, Лотар и Тенет. Първите двама го бяха подкрепили толкова силно, че не можеше да се абстрахира от емоционалното си състояние. Тенет бе блеснал от нищото и се бе запечатал в съзнанието на премиера като човека решил бързо и леко непреодолим проблем.

Денят за Омайниченко започна с кафе и закуска, които съпругата му грижовно бе направила. Грета се стараеше да осигури добра почивка на мъжа си след всеки тежък ден. Полагаше усилия да бъде идеалния партньор в живота и й се получаваше. Когато трябваше да бъде незабележима, изчезваше, а когато бе необходимо да блести, го правеше с аристократичен финес и изтънченост. Прекрасно знаеше начина, по който Омайниченко разпуска. Всичко се разбра по много идиотски начин, както обикновено става в такива случаи. Омайниченко се бе оказал в болница с пневмония и Никълс заръча да му направят абсолютно всички възможни изследвания. Лекарите приеха заповедта буквално, затова се престараха и провериха центриста за наркотици, и полови болести. Резултатите по случайност се оказаха в ръцете на Грета. Когато ги видя, първата й мисъл бе „Добре, че отдавна не се чукаме“. Жената имаше достатъчно такт, за да остави съпруга си да се възстанови напълно и едва тогава му показа разпечатката от болницата. После го накара да й разкаже какво точно прави. Политикът реши, че ще спести известна част от истината. Грета научи за оргиите, но не и подробности за участниците. Последвалият разговор бе тежък и запомнящ се най-вече заради краткостта и деловитостта си. Тя обясни, че го пуска да прави каквото си иска, но ако бъде хванат, ще използва всяка възможност да го закопае и публично, и юридически. След което го накара да й отпуска определена сума пари, която да харчи за „развлечения“. По-конкретно – масажи, фитнеси и каквото друго й хареса, стига да има красиви мъже наоколо. Бидейки наясно, че се разминава много леко, Омайниченко прие сделката. От този момент нататък двамата заживяха като бизнес партньори. Тъй като синът им вече се бе изнесъл, не им се налагаше да играят излишни сценки. С течение на времето свикнаха с този начин на съжителство и първоначалният шок отмина. Освен, че отново започнаха да се грижат един за друг, периодично си споделяха приключенията, които са преживели, а понякога ги възпроизвеждаха. Омайниченко намираше поведението на Грета за мъдро, а тя от своя страна, бе направила избор в полза на комфорта и удобството. -Правиш най-хубавото кафе! – възкликна политикът, докато отпиваше блажено топлата напитка. -Ти си ме учил – отговори Грета. – Отивам на спа, ще се върна в късния следобед.-Приятно изкарване – усмихна се Омайниченко, разбирайки какво ще прави съпругата му.-Двойно! – усмихна се тя и излезе от кухнята.Политикът я проследи с поглед и се замисли дали е лошо, че не изпитва дори капка ревност, а приема случващото се за нормално. От друга страна сам си го бе изпросил. От мислите го извади специфична болка в пениса, той дръпна предницата на анцуга, който носеше и огледа достойнството си. Бе протрито. Въздъхна, изпи кафето на екс и отиде в банята, където държеше най-различни мазила. Взе нужния крем и докато го нанасяше в главата му изплува съобщението на Никълс, че не иска да му пише повече. Затътри се към хола.Седнал на дивана, политикът осъзнаваше, че дезинформацията, която бе пускал на шефа си няма да му се размине. Ако сега се държи добре, когато се видят, ще означава, че планът на Никълс е да го отстрани след изборите. В случай, че параноята е надделяла, то уволнението щеше да дойде на момента. При всички положения разплатата щеше да виси като Дамоклев меч над главата му точно толкова, колкото реши премиерът. Положението, естествено, бе неприемливо и Омайниченко се замисли дали не е време да се оттегли от политическия живот. Имаше предостатъчно, толкова много, че можеше да осигури бляскав живот на внуците си. Преподавателската или консултантската дейност изглеждаха като прилична перспектива, с която да си запълва времето. Потънал в мисли за това колко спокоен живот може да има, телефонът му звънна и не само го върна в реалността, а му показа защо е пристрастен към нея. Просто нямаше друг пост, който да заеме и да получава обаждания от Волф като равен:-Здрасти, Юлий Ред иска среща с нас.-Кой? – невярващо се намести на дивана Омайниченко.-Юлий Ред, казва че има инфо кой стои зад Давидов.-Никълс се връща довече… - започна да отговаря политикът, но бе прекъснат.-Иска да се види с теб – сряза го Волф.-Това… Това не е добре – смотоляви политикът и добави по-уверено. – Искам и ти да присъстваш.-Ще присъствам. Следобед у тях устройва ли те?-Да.Връзката прекъсна. Омайниченко бавно остави телефона на дивана. Такава изненада не бе очаквал. Отпусна и отново изпита болка в протрития си орган.

Поредната явочна крвартира, която Тенет бе избрал за среща с оптимизаторите се намираше в един крайните квартали на Кръглата столица. Блокът бе стар и доста неугледен. По цветята пред входовете му, както и доста странните самоделни украшения от стари боядисани гуми, тел и други подръчни материали, личеше че единствените, които се грижат за красотата тук са пенсионерите. Апартаментът изглеждаше като блока. За последно мястото бе виждало четка и боя преди двайсетина години. Единствено Давидов със старите си износени дрехи пасваше на овехтялата обстановка. Вирту носеше обичайния черен костюм, но този път беше без сако и бяла вратовръзка, а ръкавите на ризата бяха навити. Тенет носеше дънки и светла риза, а Шмит бе както винаги стилна – пастелено зелена блуза и светли дънки ¾. След като коментираха действията на опозицията и се посмяха, започнаха обсъждането на бъдещите планове. Беше сложно, защото бяха постигнали огромен успех и в деня след него чувстваха главите си празни. Състоянието им бе странно. От една страна идеите бяха много, знаеха какво ще последва, но липсваше свързващото звено. Буквално следващата крачка.Дискусията се повъртя известно време в кръг, но за всички се изясни, че няма да постигнат прогрес. За пръв път усетиха, че нещото, което им липсва е Васил. Факт бе, че що се отнася до комбинации, тактически планове и изпълнението им нямаха равни. Но връзката между свръх идеята на оптимизацията и практическата й реализация бе професорът. Осъзнали това почти в един миг, Давидов, Шмит, Вирту и Тенет негласно решиха, че няма смисъл да дискутират бъдещи планове без него. Затова започнаха да обсъждат другата голяма тема.-Не знам, кралят досега винаги е бил много внимателен, подобна намеса в политическия процес е повече от скандална – обясняваше гледната си точка Давидов. – Какъвто и да е, няма правото да действа така. Законът не му го позволява.-Достатъчно е популярен, за да го направи, а и държи мнозинството в парламента… индиректно – парира Вирту. – Не знам до каква степен твоите идеи не са му повлияли.-Моите идеи са истинска обществена власт, а не… това – с известна обида отговори психиатърът.-Въпрос на интерпретация – усмихна се Тенет. – Иденуар е достатъчно умен, за да създаде илюзия за подобна власт.-И точно защото по закон няма право да се меси, се пише към обществото, а не към политиците – добави Вирту.-Ужасна, ужасна манипулация – поклати глава Давидов.-А какво могат да предложат партиите във Вулчурия? Все същите неща – технокрация, експертни управления, съвсем изостаналите – национални проекти… - въздъхна Шмит. -Хъ-хъ – изсумтя Тенет. – Това последното е много смешно. Хем твърдиш, че имаш план, хем е само проект. Който го е измислил е гений.-Омайниченко – усмихна се Вирту и погледна Шмит. – Най-умните от партиите им ще гледат нас, ще нагодят оптимизацията към техните условия и ще я предложат.-А дали няма да реши да направи собствена партия? – изведнъж се оживи Давидов. – Така ще може изцяло да обсеби властта.-Или движение – допълни Шмит.-Каквото и да е намислил, сигурно е намекнал нещо на Васко – каза Тенет.-Да… - Вирту сведе поглед.Всички замълчаха, защото отново усетиха липсата на професора. Изглеждаха така, сякаш е починал.-Имате ли идеи как да го представим като оптимизатор? – попита Давидов, надявайки се да оживи дискусията.-Мисля, че този път трябва да го обсъдим с него. Не знам какво мисли за активното мероприятие, което му спретнахме – каза категорично Тенет.-Съгласна, не можем да го използваме повече по този начин.Вирту въздъхна:-Бъзикахме се, че е нашата съвест, а ето, че ни гризе.Всички се засмяха, кой весело, кой с горчива нотка.

Докато наистина важните лица от всички лагери подреждаха мислите си и правеха стратегически планове за прегрупиране. Докато незначителните се бореха за вниманието на публиката чрез акции и коментари, много рано сутринта на сайта на оптимизаторите се появиха нови секции. Предизвикаха такъв фурор сред хората, че в един момент страницата отказваше да се отваря. Хората на Шмит решиха проблема много бързо, използвайки част от мощностите на магазина.Първата секция даваше възможност всеки, който е участвал в минимум три кампании да предложи свое начинание. Обявена бе със слогана „Пространството е изцяло наше!“. Реакцията на поддръжниците на движението бе мигновена. Започнаха да се появяват предложения за облагородяване на цели квартали, паркове, за организиране на празници и фестивали.Втората представляваше виртуален сборен пункт за подаване на молби и искания към институциите, с последващо проследяване на резултатите. Идеята бе достатъчно проста, но до този момент трудно реализуема, поради липсата на логистика. Някое място има нужда от пешеходна пътека, от сайта всеки заинтересован пуска молба към Общината. В последствие през страницата се следи работата на чиновниците, докато не се появи нужната пътека, или нещо, което да я замести. Подобни възможности имаше и в сайтовете на държавните институции, но оптимизаторите с право предположиха, че тяхната платформа ще е по-ефективна. Първо, че изглеждаше по-добре и бе по-удобна. Второ – фиксираше по-голямо внимание върху себе си. Трето – най-поддържаните искания щяха да се окажат на първата страница и цяла Преславия щеше да ги вижда. Последното бе много силна мотивация за иначе бавните чиновници.Третата и най-важна, от политическа гледна точка, бе появата на „личен оптимизаторски рейтинг“. Участниците в кампаниите можеха да гласуват анонимно един за друг, оценявайки не само активността, но и личните си качества. IT-специалистите бяха създали достатъчно сигурна и изпипана система, която не допускаше възможност за „помпане“ на резултати в положителна или отрицателна посока. Ако все пак някой откриеше дупка в нея и бе хванат да манипулира броячите, го очакваха сериозни санкции. Политическата полза от рейтинга бе, че истинските лидери щяха да изпъкват на фона на другите. Показваше и колко хора ги подкрепят, тоест приблизителния брой гласове, който биха получили на изборите.Бързината на изпълнението на Давидовите обещания дойде като гръм от ясно небе за всички, наблюдаващи политическия живот, но невлизащи в движението. Посипаха се коментари, охкания-ахкания. За един миг всички фрази тип „ще направим“, „обещаваме“, „като вземем властта“ се обезсмислиха и отидоха в историята. Замениха ги „да направим“, „да се съберем“, „утре в 18 часа ще…“. Обществото получи възможността да упражнява властта си, засега само на локално ниво, но погледът бе отправен нагоре. Правилата на играта вече бяха други и по всичко изглеждаше, че в Преславия няма сила, която да спре тази промяна.